Тук е единственото място, където

мога да разкрия онова,

дето е потънало нейде дълбоко в сърцето...

Тук, пред този лист хартия,

мога всички чувства да излея.

Зная, че поне поезията ме разбира

и вече няма какво да крия...

Без да ме е страх,

протегнах към него ръка.

Знам, че беше грях,

но не можех да се спра.

Знам, че с всяка стъпка

себе си погубвах.

Но той беше тази тръпка,

в която все повече се влюбвах.

Приличаше ми на някой отпреди,

сякаш съм го чакала отдавна.

Когато видях на снимка неговите очи,

огън в сърцето ми пламна.

Той уби болката, която ме изгаряше,

студът в сърцето ми угасваше.

Врати към нов път пред мен отваряше

и привързаността в любов прерастваше...

Но той бе толкова безразличен,

разкъсваше едно влюбено до болка сърце.

Правеше всичко, за да не го обичам

и цялата обич безпощадно ми отне.

Сега започнах в него да се превръщам,

с омраза и безразличие на всекиго ще отвръщам.

Знам, че глупаво звучи,

но той всички чувства в мен уби.

Най-красивото отдавна ми е взел,

няма място за любов в едно празно сърце.

А може би залъгвам себе си,

че съм толко безразлична.

Усещам как една сълза

за пореден път от очите ми се стича...