Тук е единственото място, където
мога да разкрия онова,
дето е потънало нейде дълбоко в сърцето...
Тук, пред този лист хартия,
мога всички чувства да излея.
Зная, че поне поезията ме разбира
и вече няма какво да крия...
Без да ме е страх,
протегнах към него ръка.
Знам, че беше грях,
но не можех да се спра.
Знам, че с всяка стъпка
себе си погубвах.
Но той беше тази тръпка,
в която все повече се влюбвах.
Приличаше ми на някой отпреди,
сякаш съм го чакала отдавна.
Когато видях на снимка неговите очи,
огън в сърцето ми пламна.
Той уби болката, която ме изгаряше,
студът в сърцето ми угасваше.
Врати към нов път пред мен отваряше
и привързаността в любов прерастваше...
Но той бе толкова безразличен,
разкъсваше едно влюбено до болка сърце.
Правеше всичко, за да не го обичам
и цялата обич безпощадно ми отне.
Сега започнах в него да се превръщам,
с омраза и безразличие на всекиго ще отвръщам.
Знам, че глупаво звучи,
но той всички чувства в мен уби.
Най-красивото отдавна ми е взел,
няма място за любов в едно празно сърце.
А може би залъгвам себе си,
че съм толко безразлична.
Усещам как една сълза
за пореден път от очите ми се стича...
© Тайнствената All rights reserved.