hristam (Христина Мачикян)
531 928
14.09.2010 г., 11:34 ч.

Няма начин 

  Поезия » Любовна
1400 1 18

Присяда на перваза ми деня,
ужасно уморен след пет и нещо.
След пет и нещо просто съм жена,
забравила, че в мен живее вещица.

След пет и нещо времето поспира
и се протяга страстно и лениво.
За теб ще се престоря, че умирам,
и пак за теб ще бъда... адски жива.

Ще те попия с ангелски очи,
ако ме искаш прелестно-невинна.
А  дяволът във мен ще се стаи
и кротко ще те пие, като вино

до пет и нещо. Ала утринта
след тази нощ е хлъзгава и стръмна.
Наопаки ще подредя света
и просто... няма начин да се съмне.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??