Няма начин
Присяда на перваза ми деня,
ужасно уморен след пет и нещо.
След пет и нещо просто съм жена,
забравила, че в мен живее вещица.
След пет и нещо времето поспира
и се протяга страстно и лениво.
За теб ще се престоря, че умирам,
и пак за теб ще бъда... адски жива.
Ще те попия с ангелски очи,
ако ме искаш прелестно-невинна.
А дяволът във мен ще се стаи
и кротко ще те пие, като вино
до пет и нещо. Ала утринта
след тази нощ е хлъзгава и стръмна.
Наопаки ще подредя света
и просто... няма начин да се съмне.
© Христина Мачикян All rights reserved.
