Няма нас
НЯМА НАС
Няма ги вече очите ни,
очите с които мечтаехме.
Няма ги вече ръцете ни,
ръцете в които се будехме.
Останаха само илюзии -
облаците пълни с тъга.
Само оковите; болките...
Навсякъде плиснахме кал...
И няма ги вече сърцата ни,
тези с които се вричахме.
И няма ги вече душите ни,
отдавна с които обичахме.
Има единствено минало.
Само бъдеще няма пред нас.
Вече се превърнахме в спомени
и няма любов. Няма "НАС"
Приемам предложения за редакция!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
