Feb 10, 2015, 4:47 PM

Няма нас

  Poetry » Love
817 0 2

НЯМА НАС


 

Няма ги вече очите ни,

очите с които мечтаехме.

Няма ги вече ръцете ни,

ръцете в които се будехме.

 

Останаха само илюзии -

облаците пълни с тъга.

Само оковите; болките...

Навсякъде плиснахме кал...


 И няма ги вече сърцата ни,

тези с които се вричахме.

И няма ги вече душите ни,

отдавна с които обичахме.


Има единствено минало.

Само бъдеще няма пред нас.

Вече се превърнахме в спомени

и няма любов. Няма "НАС"



Приемам предложения за редакция!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...