Няма ненаказано добро
1.3K
0
0
Във малък двор растеше бяла вишна
висока, стройна и красива
бе много стара, почти седемдесетгодишна
умееше със аромата да опива.
Но пречеше на стария ковач
реши той на това да сложи точка
и като изкусен фехтовач
отиде своята сабя да наточи.
Замахна с брадвата си на мига
изписка вишната от болка - „ Стига!!!“
ковачът плахо попремига
разбра, че злото го застига
в главата нещо му изтрака
изпусна брадвата върху краката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Ангелова Всички права запазени
