Няма ненаказано добро

Във малък двор растеше бяла вишна

висока, стройна и красива

бе много стара, почти седемдесетгодишна

умееше със аромата да опива.

Но пречеше на стария ковач

реши той на това да сложи точка

и като изкусен фехтовач

отиде своята сабя да наточи.

Замахна с брадвата си на мига

изписка вишната от болка - „ Стига!!!“

ковачът плахо попремига

разбра, че злото го застига

в главата нещо му изтрака

изпусна брадвата върху краката.