... "няма никога такъв да ме намериш”...
Аз знам, че някой ден ще ме намериш,
когато точно си притво̀рила очи.
Краката ти, когато потреперват,
и кръста ти, когато не държи.
Тогава от умора, ще поспреш.
Седни на тази пейка до реката.
Ще те позная по това, че чакаш мен.
А ти с това, че само аз ще се разплача.
Ръцете ми - ръцете ти ще търсят.
Сърцето ми без дъх за миг ще спира.
Лицето ти ще галя с нервни пръсти,
като слепец - тъй искам да те видя!
А после ще стоим известно време.
И още повече ще си мълчим,
защото устните ти с моите ще взема.
Живота вече няма да горчи...
Но... някой ден. Сега е твърде рано.
Подгонили ме клетви ще ме стигат.
За чужди грехове ще плащам са̀мо,
а моите със мен ще си отидат...
А ти не бързай! Просто се пази!
От жлъчната любезна лицемерност.
От раните и хорските лъжи -
че "няма никога такъв да ме намериш."
... но ти не спирай, моля те! Не спирай...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени