teis
50 574
27.08.2019 г., 22:05 ч.

Няма нищо по-хубаво от хубавото време 

  Поезия » Друга
672 5 9

Той просто ме размива. Акварелно.
По мислите ми драска с тежък дъх.
Разтапя ме усърдно. Паралелно
замрежва мисълта ми в плесен, в мъх...
Забравям за способността си да размислям.
На кукичката клъввам. И... мълча.
Зад щорите не гледам. Неизбистрено
небето запилява си ключа.
Това е временно – докато секне.
Дъждовното му ласо ме влудява –
разхлабва, стяга, спира – пак си текне –
на книжна лодка... с водка се спасявам...
Дъждът не ме обича мен – прегризва
простирите ми – опнати доверия.
И как да изсуша онази риза,
довчера кърпена с конци от лековерие?...
Дъждът обича някого,... навярно
любовно го поръсва с цветове...
Но в мен се цели като в дартс... и срива ме...
И живвам само в дъх на колендро́  
след дъждове.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравление за хубавия стих!
  • Благодаря ви! Бъдете!
  • Хареса ми. Остани си различна.
  • Поздравления и от мен! С Мими. Прекрасен стих!
  • Чудесно! Невероятна си, Теис!
  • Дъждът не ме обича мен – прегризва
    простирите ми – опнати доверия.
    И как да изсуша онази риза,
    довчера кърпена с конци от лековерие?...
  • Браво, Наде! Да ти кажа на уше: дъждът обича мен. Пере ми ризата и тя мирише свежо на озон. Чука ми на стъклото и си говорим. Съжалявам, че не обича и теб. Но, аз си те обичам!
  • Страхотно е, но съм съгласен с Мария
  • Изумителна, запомняща се образност! На някои места има нужда от лека редакция, заради ритмичността, но това в никакъв случай не пречи на прелестния му непринуден и оригинален блясък!
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??