Тази тиха любов е за двама.
Няма никой да пусна при нас.
Обич моя и мой вечен пламък,
в подредения свят, ти си хаос.
А гласът ти – любимата музика,
по-красива от песен на славей.
Любовта няма нужда от публика,
любовта няма нужда от слава.
Ти, изкуство в света ми порочен
и надежда в живота ми Земен,
прегърни ме, преди да започна
да си мисля, че ти си до време.
Свобода във вселена от роби,
топлина в най-ужасната зима.
По-красива от нашата обич
няма, няма.
И няма да има.
© Деница Гарелова Всички права запазени