Няма оттърване :)
Из “Стихове с неочакван край”
Прибирам се... Почти до смърт съм скапана...
с последни сили се провлачвам към дома...
пред блока - Крум, съседът, ме причаква,
- Дай да те питам тука нещичко сега!
Няма ли някоя мома, колежка твоя,
че крайно време е сина да задомя,
дорде снаха не дойде, нямам миг спокоен,
ма тъй, кат` тебе да е харна и добра!
- О, дядо Круме, как ти хрумна тая глупост,
само до туй ми е притупало сега...
Той твоя син да си я дири сам, по хубост,
каквато му приляга на душа...
Със раздразнение по стълбите се качвам,
баба ти Анка – понадникнала с глава,
щом ме фиксира – бързо пътя ми прекрачва,
чиния стиснала, с домашна баклава...
- Вземи си, чедо, цяла нощ кори разточвах,
па като рекох нощ... ти `га пък са прибра,
случайно чух та, без да искам, не нарочно,
самичка беше, ма по късното бая...
- Да, да – многозначително отвърнах
и хукнах, бързайки нагоре през глава...
А до вратата дебне Милка, да ме зърне:
- Ох, чакам, да ти се оплача, откога...
Тъй тежко ми е, моят ме заряза,
без обяснение си тръгна, ей така,
поне къде отива даже не ми каза,
събра багажа си и духна, без следа...
- Спокойно Милке, ще се върне, измърморих,
а пък наум си рекох (да бе, как пък не),
вратата леко под носа й с жест затворих...
Добрах се най-подир до мойто канапе...
Купих си нов апартамент наскоро, скромен.
Вярно, различен е, такава бе целта.
Ремонти, мебели редих, с мерак огромен,
дойде най-после време да се нанеса...
Изкачвах стълбите с усмивка и наслада,
какво блаженство и спокойна тишина,
след малко - в пяна ще съм, в топлата ми вана,
с розови листчета, с шампанско във ръка...
Последна стълбищна извивка... кратка радост...
Но... (вече ясно ви е... нещо не е в ред...)
Изникват вкупом там, крещейки: «Изненадааааа!»
Анка и Милка, и Крум, стария съсед...
О, НННННЕ!
Няма оттърване...
(почти истинска история)
13.03.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
