Няма по-силна болка от тази
да изпратиш детето си,
няма по-страшна орисия от тази
да погалиш безжизненото му лице.
Няма по-голямо проклятие от това
да трябва да продължиш да живееш
ден след ден, пазейки
само спомена и неговите снимки
и да молиш Бог по-бързо и теб да прибере.
И единствената ти утеха да бъде, че някога, някъде
душите ви отново ще се срещнат!
Няма...
-----
На 30.07 т.г. приятелско семейство изпрати сина си... на 22 години.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени