Няма по-силна болка от тази
да изпратиш детето си,
няма по-страшна орисия от тази
да погалиш безжизненото му лице.
Няма по-голямо проклятие от това
да трябва да продължиш да живееш
ден след ден, пазейки
само спомена и неговите снимки
и да молиш Бог по-бързо и теб да прибере.
И единствената ти утеха да бъде, че някога, някъде
душите ви отново ще се срещнат!
Няма...
-----
На 30.07 т.г. приятелско семейство изпрати сина си... на 22 години.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
