Няма по-силна болка от тази
да изпратиш детето си,
няма по-страшна орисия от тази
да погалиш безжизненото му лице.
Няма по-голямо проклятие от това
да трябва да продължиш да живееш
ден след ден, пазейки
само спомена и неговите снимки
и да молиш Бог по-бързо и теб да прибере.
И единствената ти утеха да бъде, че някога, някъде
душите ви отново ще се срещнат!
Няма...
-----
На 30.07 т.г. приятелско семейство изпрати сина си... на 22 години.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
