4.06.2009 г., 20:44

Няма път назад

1.1K 0 1

Ще търсиш в бездната душата си.

Ще се луташ между живота и смъртта.

Ще се молиш всичко да започне отначало.

Ще се надяваш това да е лъжа.

Не искаш да повярваш, че това си ти.

Надяваш се това да е бледа сянка на теб.

Но това си ти, не бягай, това си ти.

Погледни отново в извора. Какво виждаш?

Падението и страданието си, отчаянието си.

Не различаваш истина от лъжа.

Не вярваш в утрешния ден.

Поглеждаш към бездната, тя те завлича.

Падаш, все по-дълбоко и дълбоко.

Погледът ти е изпълнен със смирение.

Това е повелята на съдбата. Черната веда взе

това, което искаше. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчева усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...