Jun 4, 2009, 8:44 PM

Няма път назад

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Ще търсиш в бездната душата си.

Ще се луташ между живота и смъртта.

Ще се молиш всичко да започне отначало.

Ще се надяваш това да е лъжа.

Не искаш да повярваш, че това си ти.

Надяваш се това да е бледа сянка на теб.

Но това си ти, не бягай, това си ти.

Погледни отново в извора. Какво виждаш?

Падението и страданието си, отчаянието си.

Не различаваш истина от лъжа.

Не вярваш в утрешния ден.

Поглеждаш към бездната, тя те завлича.

Падаш, все по-дълбоко и дълбоко.

Погледът ти е изпълнен със смирение.

Това е повелята на съдбата. Черната веда взе

това, което искаше. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънчева усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...