Ще търсиш в бездната душата си.

Ще се луташ между живота и смъртта.

Ще се молиш всичко да започне отначало.

Ще се надяваш това да е лъжа.

Не искаш да повярваш, че това си ти.

Надяваш се това да е бледа сянка на теб.

Но това си ти, не бягай, това си ти.

Погледни отново в извора. Какво виждаш?

Падението и страданието си, отчаянието си.

Не различаваш истина от лъжа.

Не вярваш в утрешния ден.

Поглеждаш към бездната, тя те завлича.

Падаш, все по-дълбоко и дълбоко.

Погледът ти е изпълнен със смирение.

Това е повелята на съдбата. Черната веда взе

това, което искаше.