4 июн. 2009 г., 20:44

Няма път назад

1.1K 0 1

Ще търсиш в бездната душата си.

Ще се луташ между живота и смъртта.

Ще се молиш всичко да започне отначало.

Ще се надяваш това да е лъжа.

Не искаш да повярваш, че това си ти.

Надяваш се това да е бледа сянка на теб.

Но това си ти, не бягай, това си ти.

Погледни отново в извора. Какво виждаш?

Падението и страданието си, отчаянието си.

Не различаваш истина от лъжа.

Не вярваш в утрешния ден.

Поглеждаш към бездната, тя те завлича.

Падаш, все по-дълбоко и дълбоко.

Погледът ти е изпълнен със смирение.

Това е повелята на съдбата. Черната веда взе

това, което искаше. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънчева усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...