Не искам да гледам,
а искам да видя
зад думите твои,
какво ли стои?
И в шеметен танц
със теб до полуда...
Света да затвори
свойте сини очи.
Не искам да слушам,
а искам да чуя.
Сърцето за мене,
какво ти шепти.
Така е. Признавам.
Навярно съм луда.
Но искам да вдишам
от твойте мъгли.
Не искам да пия,
а нежно да вкуся
от твоите най-
съкровени сълзи.
Черна, червена,
лилава и руса.
Каква ли да бъда...?
Ти сам избери.
Не искам да спя.
Нека все да съм будна.
От теб да опитвам
най-сладкия плод.
Чудиш се кой ли?
Той няма си име.
Но всички му казват...
просто любов.
© Виолета Всички права запазени
Благодаря ти!