28.02.2017 г., 21:51

Няма справедливост

489 2 1

Един човек, от наше село
(нормално вече, може би),
в Лондон беше се изселил,
да трупа пачки със пари.
От село в село, мислил този,
вместо къртичина - метро.
Парковете пълни с рози.
Носталгия ли? По какво?
Но случи се да се разстрои,
по-точно даже, се вбеси,
наложи му се да е втори
по стълба, що сама върви.
Първият, бил як и снажен.
Пръцнал тихо и без звук.
Нашенецът бил наказан,
сякаш режел в кухня, лук.
Шурнали сълзи и думи,
дето няма да река.
Нашият човек безумен
стискал с две ръце носа.
В наше село е различно.
Кон, магаре имат чест,
а след този не се диша.
Свил юмрук и с прав протест,
право в гнусното начало.
Нашенецът защитил,
своят нос и свойто право...
Как ли не, ще бъде мил.
Обгазен, но непреклонен
и ругаещ като луд.
Нашенецът бил изгонен.
Българинът бил прочут...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...