Feb 28, 2017, 9:51 PM

Няма справедливост

  Poetry
482 2 1

Един човек, от наше село
(нормално вече, може би),
в Лондон беше се изселил,
да трупа пачки със пари.
От село в село, мислил този,
вместо къртичина - метро.
Парковете пълни с рози.
Носталгия ли? По какво?
Но случи се да се разстрои,
по-точно даже, се вбеси,
наложи му се да е втори
по стълба, що сама върви.
Първият, бил як и снажен.
Пръцнал тихо и без звук.
Нашенецът бил наказан,
сякаш режел в кухня, лук.
Шурнали сълзи и думи,
дето няма да река.
Нашият човек безумен
стискал с две ръце носа.
В наше село е различно.
Кон, магаре имат чест,
а след този не се диша.
Свил юмрук и с прав протест,
право в гнусното начало.
Нашенецът защитил,
своят нос и свойто право...
Как ли не, ще бъде мил.
Обгазен, но непреклонен
и ругаещ като луд.
Нашенецът бил изгонен.
Българинът бил прочут...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...