Тъжно е, призрачно тъжно,
тишината се стича на капки
от очите. Сънят се превръща
в бегъл спомен - отминало щастие.
Бяло е... ледено бяло,
цветовете се скриха в дъгата,
само сивото в мен оцелява
и се вкопчва от страх във душата.
Няма те, още те няма,
а и аз вече трябва да тръгвам,
знам, че някъде още ме чакаш,
но посоките с теб пак сме сбъркали.