Тъжно е, призрачно тъжно,
тишината се стича на капки
от очите. Сънят се превръща
в бегъл спомен - отминало щастие.
Бяло е... ледено бяло,
цветовете се скриха в дъгата,
само сивото в мен оцелява
и се вкопчва от страх във душата.
Няма те, още те няма,
а и аз вече трябва да тръгвам,
знам, че някъде още ме чакаш,
но посоките с теб пак сме сбъркали.
© Яна Вълчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
