2.11.2008 г., 17:57

Няма те...

993 0 13

Няма те...

 

(На Ц.)

 

Денят мимолетно си тръгваше
и в днешното "вчера", по релсите,
от дивите вишни на устните,
ме попита безгласно къде си...

 

 

Аз притворих очи и загубих
ръката ти в копнеж от страсти
и днес като вчера те любих,
а теб като вчера те нямаше...

 

 

Обречените вечери увяхнаха.
До болка липсата ти ме уби!
Дали се мразих твърде малко,
от себе си задето се лиших?!

 

 

Ослепях от взирането във звездите,
от "имане" на обич опустях...
Сърцето ми трептеше във гърдите ти,
а да те имам просто не можах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ще се откажа от цитирането, защото трябва да го цитирам почти цялото.
    Харесва ми формата и играта с думите, звучи смело и плахо едновременно, противоречиво, но истинно, много успешно като изказ и мислене, браво!
  • Страхотно изразени чувства и ...много тъга ! Искрено те поздравявам.
  • Сърцето ми трептеше във гърдите ти,
    а да те имам просто не можах...

    !!!
  • и днес като вчера те любих,
    а теб като вчера те нямаше...
    Много ми хареса!
  • чувствено и силно!!!!love u...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...