Няма те...
Няма те...
(На Ц.)
Денят мимолетно си тръгваше
и в днешното "вчера", по релсите,
от дивите вишни на устните,
ме попита безгласно къде си...
Аз притворих очи и загубих
ръката ти в копнеж от страсти
и днес като вчера те любих,
а теб като вчера те нямаше...
Обречените вечери увяхнаха.
До болка липсата ти ме уби!
Дали се мразих твърде малко,
от себе си задето се лиших?!
Ослепях от взирането във звездите,
от "имане" на обич опустях...
Сърцето ми трептеше във гърдите ти,
а да те имам просто не можах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени