Няма те...
(На Ц.)
Денят мимолетно си тръгваше
и в днешното "вчера", по релсите,
от дивите вишни на устните,
ме попита безгласно къде си...
Аз притворих очи и загубих
ръката ти в копнеж от страсти
и днес като вчера те любих,
а теб като вчера те нямаше...
Обречените вечери увяхнаха.
До болка липсата ти ме уби!
Дали се мразих твърде малко,
от себе си задето се лиших?!
Ослепях от взирането във звездите,
от "имане" на обич опустях...
Сърцето ми трептеше във гърдите ти,
а да те имам просто не можах...
© Единствена All rights reserved.
Харесва ми формата и играта с думите, звучи смело и плахо едновременно, противоречиво, но истинно, много успешно като изказ и мислене, браво!