Взирам се в мъгливата светлина на свещта,
дим от догаряща цигара облива четирите стени,
мисли изпълват съзнанието ми
и търся те около мен,
но няма те, няма те...
И търся те в лунна светлина
като тайнствена, мистична топлота,
но няма те, няма те...
И въздух не намирам в тоз късен час,
гласът ми се снижава
и нямам сила да извикам името ти аз...
Къде си...
сила моя, светлина и блян...
Дай ми мъничко надежда,
моля те... смили се над просякинята си пак...
© Самотна Душа Всички права запазени