Тръгна си даже без сбогом,
но въздишката ми те те настигне
и мира няма да ти дава.
И с друга даже да бъдеш,
няма да има забрава.
Ако други устни докоснеш,
моите устни ще усетиш тогава.
Ако в други очи се взреш,
болката в моите ще разбереш
и няма да има забрава.
Въздишката ми ще те настигне
като внезапен удар в сърцето.
Като горчиви сълзи,
които раняват лицето
и няма да има забрава.
Въздишката ми ще те настигне...
© Лиляна Стаматова Всички права запазени