25.08.2015 г., 22:53

Няма забрава

466 0 0

Тръгна си даже без сбогом,

но въздишката ми те те настигне

и мира няма да ти дава.

И с друга даже да бъдеш,

няма да има забрава.

Ако други устни докоснеш,

моите устни ще усетиш тогава.

Ако в други очи се взреш,

болката в моите ще разбереш

и няма да има забрава.

Въздишката ми ще те настигне

като внезапен удар в сърцето.

Като горчиви сълзи,

които раняват лицето

и няма да има забрава.

Въздишката ми ще те настигне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...