19.12.2025 г., 20:23

Няма заглавие

26 1 0

„Раздялата доказва любовта“ — ми казват

безразсъдни хора. Нека си приказват.

Кому е нужно любовта да се доказва?

Не е ли достатъчно да се показва?

 

Двадесет години мога да те чакам да се върнеш,

но ако наистина обичаш — няма да си тръгнеш.

Няма да оставиш своята любима

в лютата, студена зима.

 

Двадесет години да заспиваш сам

и мене да сънуваш,

когато можеш всяка сутрин

по чело да ме целуваш.

 

Струва ли си двадесет години от живота

да преминат в миг

като беззвучна нота?

 

Още утре зимата лютива

може да ни е затрила.

Още утре твоята прегръдка безценна —

аз знам, че може би ще е последна.

 

А довериш ли се днес

на този любовен зов,

животът в миг ще стане нов.

Ще изгрее слънцето със пламък ясен

и ще чуеш шепота прекрасен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Име Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...