Няма заглавие
„Раздялата доказва любовта“ — ми казват
безразсъдни хора. Нека си приказват.
Кому е нужно любовта да се доказва?
Не е ли достатъчно да се показва?
Двадесет години мога да те чакам да се върнеш,
но ако наистина обичаш — няма да си тръгнеш.
Няма да оставиш своята любима
в лютата, студена зима.
Двадесет години да заспиваш сам
и мене да сънуваш,
когато можеш всяка сутрин
по чело да ме целуваш.
Струва ли си двадесет години от живота
да преминат в миг
като беззвучна нота?
Още утре зимата лютива
може да ни е затрила.
Още утре твоята прегръдка безценна —
аз знам, че може би ще е последна.
А довериш ли се днес
на този любовен зов,
животът в миг ще стане нов.
Ще изгрее слънцето със пламък ясен
и ще чуеш шепота прекрасен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нямам Име Всички права запазени