Dec 19, 2025, 8:23 PM

Няма заглавие

  Poetry » Love
32 1 0

„Раздялата доказва любовта“ — ми казват

безразсъдни хора. Нека си приказват.

Кому е нужно любовта да се доказва?

Не е ли достатъчно да се показва?

 

Двадесет години мога да те чакам да се върнеш,

но ако наистина обичаш — няма да си тръгнеш.

Няма да оставиш своята любима

в лютата, студена зима.

 

Двадесет години да заспиваш сам

и мене да сънуваш,

когато можеш всяка сутрин

по чело да ме целуваш.

 

Струва ли си двадесет години от живота

да преминат в миг

като беззвучна нота?

 

Още утре зимата лютива

може да ни е затрила.

Още утре твоята прегръдка безценна —

аз знам, че може би ще е последна.

 

А довериш ли се днес

на този любовен зов,

животът в миг ще стане нов.

Ще изгрее слънцето със пламък ясен

и ще чуеш шепота прекрасен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нямам Име All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...