Няма заглавие

„Раздялата доказва любовта“ — ми казват

безразсъдни хора. Нека си приказват.

Кому е нужно любовта да се доказва?

Не е ли достатъчно да се показва?

Двадесет години мога да те чакам да се върнеш,

но ако наистина обичаш — няма да си тръгнеш.

Няма да оставиш своята любима

в лютата, студена зима.

Двадесет години да заспиваш сам

и мене да сънуваш,

когато можеш всяка сутрин

по чело да ме целуваш.

Струва ли си двадесет години от живота

да преминат в миг

като беззвучна нота?

Още утре зимата лютива

може да ни е затрила.

Още утре твоята прегръдка безценна —

аз знам, че може би ще е последна.

А довериш ли се днес

на този любовен зов,

животът в миг ще стане нов.

Ще изгрее слънцето със пламък ясен

и ще чуеш шепота прекрасен.