Виждам болка в твоите очи,
макар и да я криеш, ти личи.
Знам, че бил си нараняван
- вътрешно опустошаван.
Долавям, че не веднъж,
в очите ти валял е дъжд.
Твоето сърце разбито
от света е скрито.
Позволи ми да се доближа
и парченцата да събера.
Нека нежно те прегърна,
слънцето в живота ти да върна.
Мъчително е, знам.
Но ти не си сам.
Имаш мен и моята любов,
дори за нея да не си готов!
© Косара Маринова Всички права запазени