9.03.2016 г., 15:50

Нямам

2.1K 1 17

Нямам красива усмивка,

с която да смайвам света.

Нямам чаровна обвивка,

за да съм сластна жена.

 

Нямам коси от злато

или пък лик на Мадона!

Не е на сантиметри богата

моята дребна персона!

 

Но се надявам в мен да усетиш

прикрития микс

на презморски уханни копнежи,

довяни от тихия бриз!

 

Да почувстваш мощта

на моята мъничка длан.

Мен да сънуваш в нощта,

мен да обичаш със плам!

 

02-2016 г.

/Д.В./

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Желанието за съвършенство е ценно качество за всеки човек, особено за поета. Отражение на неговия свят. Всеки човек, с голяма или по-малка дарба е уникален и неповторим, живее и твори в своя свят и уважава самобитността на другите и ги приема такива, каквито са и не търси грешки в творчеството на другите. Не съди, не осъжда, не наставлява. Любовта одухотворява човека и го прави поет, а скромността го краси, както казва Кети! Извини ме за тези разсъждения! Имаш голяма дарба! Поздравления!
  • Спомних си нещо от ученическите ми години - скромността краси човека, така ни учеха тогава. И днес вярвам най-много на скромните хора!
  • Благодаря, Бароне!
  • Топло написано!
  • Хубаво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...