Нямам нищо за казване
Вече нямам думи за казване.
Измълчавам се в тихо море.
Ако в мен забушуват пак бурите,
ще пришивам пак нощем криле.
Не остана и сън за сънуване.
Под ресници мечти не роят.
Само болки бездумни от сричане
под клепачите сълзите таят.
Нищо нямам след теб, и затварям се
във черупчена мида слепена без думи.
Виждам стъпки, измити по пясъка,
и безследни от многото обич следи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
