Вече нямам думи за казване.
Измълчавам се в тихо море.
Ако в мен забушуват пак бурите,
ще пришивам пак нощем криле.
Не остана и сън за сънуване.
Под ресници мечти не роят.
Само болки бездумни от сричане
под клепачите сълзите таят.
Нищо нямам след теб, и затварям се
във черупчена мида слепена без думи.
Виждам стъпки, измити по пясъка,
и безследни от многото обич следи...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
