Пътувам към нищото
и само изгревът е с мене,
и само изгревът е с мене.
Отново е същото –
душата наранена стене.
Пътувам за никъде
и тишината ме поглъща,
поглъща...
Къде е моят шанс, къде е?
Пак самотата ме прегръща,
прегръща...
Припев: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация