21.12.2007 г., 6:39 ч.
Нямам те...
Не обитавам в задимени кафенета,
където въздуха едва достига...
Птица съм... И плувам във небето!...
Все те търся и не те намирам...
А как мечтаех да се преоткрием,
но няма на какво да се надявам...
Уморих се... В себе си се свивам...
Искам да осмисля, че те нямам...
където въздуха едва достига...
Птица съм... И плувам във небето!...
Все те търся и не те намирам...
А как мечтаех да се преоткрием,
но няма на какво да се надявам...
Уморих се... В себе си се свивам...
Искам да осмисля, че те нямам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
