9.06.2007 г., 22:36

НЯМАМ ВРЕМЕ

1.1K 0 2
 

 Н Я М А М   В Р Е М Е


 Цял ден пералнята стоя

  - със дрехи неизпрани,

 а яденето изгоря

и се проби тигана.

Гола ще ходи моята душа,

стомаха ми от глад ще дреме.

За дребни, глупави неща

- днес нямам капка време. 

И нищо, че съседите се смеят,

на моите небърсани стъкла.

 Аз и така през тях ще гледам

- щом грее слънце в моята душа.      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тонка Янакиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом слънце носиш във дущата,
    дори и дъжд да завали,
    тръгвай смело към дъгата,
    нали е дъжд, а не сълзи!
  • Нека грее слънце в душата ти,и да продължаваш да ни радваш със стиховете си!
    Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...