9.06.2007 г., 22:36

НЯМАМ ВРЕМЕ

1.1K 0 2
 

 Н Я М А М   В Р Е М Е


 Цял ден пералнята стоя

  - със дрехи неизпрани,

 а яденето изгоря

и се проби тигана.

Гола ще ходи моята душа,

стомаха ми от глад ще дреме.

За дребни, глупави неща

- днес нямам капка време. 

И нищо, че съседите се смеят,

на моите небърсани стъкла.

 Аз и така през тях ще гледам

- щом грее слънце в моята душа.      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тонка Янакиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом слънце носиш във дущата,
    дори и дъжд да завали,
    тръгвай смело към дъгата,
    нали е дъжд, а не сълзи!
  • Нека грее слънце в душата ти,и да продължаваш да ни радваш със стиховете си!
    Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...