Н Я М А М В Р Е М Е
Цял ден пералнята стоя
- със дрехи неизпрани,
а яденето изгоря
и се проби тигана.
Гола ще ходи моята душа,
стомаха ми от глад ще дреме.
За дребни, глупави неща
- днес нямам капка време.
И нищо, че съседите се смеят,
на моите небърсани стъкла.
Аз и така през тях ще гледам
- щом грее слънце в моята душа.
© Тонка Янакиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
