Нямам въздух

Понякога нямам въздух да дишам.
Понякога поемам глътка от твоя.
Понякога, но само когато издишвам,
аз чувствам наслада от своя
Живот.

Понякога нямам:
въздух – да дишам;
дъх – да въздишам,
повод – да зная, че
мога да ухая.

Тогава съм тъжна...
И спирам да искам да дишам.
Тогава разбирам защо се задъхвам,
тогава обичам.

Така е, когато сънувам,
че нямаш нужда от мен,
Така е... а толкова искам да ме събудиш.

2005 г.