19.02.2015 г., 22:49

Нямаш сърце

478 0 2

Като кинжал ме прониза

твоето последно сбогом

и остави огнения си жиг.

Гърча се от болка

и от отчаяние.

Нямам покой нито миг.

Навсякъде твоето лице съзирам

и чувам топлия ти глас.

Безкрайно мъчително

и бавно умирам.

Скъпи, нямаш ли сърце.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Правилно! Никой не заслужава да бъде нараняван без вина, но понякога за жалост хората които обичаме и искаме не виждат перфектния за тях човек в нас. Тъжно е, но тогава най-много боли. Поздравления!
  • Мила Лиляна,разбирам болката ти, но никой не заслужава да бъде нараняван без вина.Животът е пред тебе -не знаеш какво ще ти сервира, а може би сега желаното пътува към тебе...
    Получих писмото ти и ти отговорих. Провери си пощата!
    Поздравления и спокойна вечер!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...