19.02.2015 г., 22:49

Нямаш сърце

477 0 2

Като кинжал ме прониза

твоето последно сбогом

и остави огнения си жиг.

Гърча се от болка

и от отчаяние.

Нямам покой нито миг.

Навсякъде твоето лице съзирам

и чувам топлия ти глас.

Безкрайно мъчително

и бавно умирам.

Скъпи, нямаш ли сърце.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Правилно! Никой не заслужава да бъде нараняван без вина, но понякога за жалост хората които обичаме и искаме не виждат перфектния за тях човек в нас. Тъжно е, но тогава най-много боли. Поздравления!
  • Мила Лиляна,разбирам болката ти, но никой не заслужава да бъде нараняван без вина.Животът е пред тебе -не знаеш какво ще ти сервира, а може би сега желаното пътува към тебе...
    Получих писмото ти и ти отговорих. Провери си пощата!
    Поздравления и спокойна вечер!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...