Като кинжал ме прониза
твоето последно сбогом
и остави огнения си жиг.
Гърча се от болка
и от отчаяние.
Нямам покой нито миг.
Навсякъде твоето лице съзирам
и чувам топлия ти глас.
Безкрайно мъчително
и бавно умирам.
Скъпи, нямаш ли сърце.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени