Мечтите, казват, сбъдват се на тоз, дет′ вярва в тях,
но уви, с мен далеч далеч не случи се така.
Години, дни и часове все теб чаках,
твоята прегръдка, твоята целувка... милувката дори,
останаха ми само напразните мечти.
Утеха аз намерих, но за кратко, знаех -
утре пак ще да е така...
А теб все те нямаше, нямаше те днес и утре,
нямаше те там и тук...
Нямаше го дори и онзи топъл звук.
Загубих таз надежда и не вярвам вече в нищо, 
само искам да успея да запазя своето добро.