1.11.2013 г., 13:56

Нюанси

1.8K 0 14

 

Окъпани листата в златна охра

танцуват тихо с есенния ден.

Под нежния и галещ слънчев допир

припича клони червендалест клен.

 

Помислял ли си, колко тайни крие?

В кората му все още си личат.

Вдълбани думи - вречени… И ние

оставили сме думи да горят.

 

В градинката стоят самотни пейки,

все още помнят глъчка и игри,

листата шу-шу-му-шат, мърдат вейки,

блестят във жълто топлите лъчи.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...