Окъпани листата в златна охра
танцуват тихо с есенния ден.
Под нежния и галещ слънчев допир
припича клони червендалест клен.
Помислял ли си, колко тайни крие?
В кората му все още си личат.
Вдълбани думи - вречени… И ние
оставили сме думи да горят.
В градинката стоят самотни пейки,
все още помнят глъчка и игри,
листата шу-шу-му-шат, мърдат вейки,
блестят във жълто топлите лъчи.
© Анна Станоева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
