Човек (Анна Станоева)
23 192

1 нояб. 2013 г., 13:56

Нюанси

Поэзия » Пейзажная

1.8K 0 14

Окъпани листата в златна охра

танцуват тихо с есенния ден.

Под нежния и галещ слънчев допир

припича клони червендалест клен.

Помислял ли си, колко тайни крие?

В кората му все още си личат.

Вдълбани думи - вречени… И ние

оставили сме думи да горят.

В градинката стоят самотни пейки,

все още помнят глъчка и игри,

листата шу-шу-му-шат, мърдат вейки,

блестят във жълто топлите лъчи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

fredito (Фреди)

Много лъчезарно!Поздрави!

2014-03-28T12:15:38+02:00
Човек (Анна Станоева)

Благодаря!

2014-01-08T15:53:10+02:00
dnikov (Ди)

2013-12-08T09:48:41+02:00
ниана (Нина Сименова)

Красиво е!

2013-11-15T11:23:10+02:00
Paur (Симеон Дончев)

шу-шу-му-шат

2013-11-06T14:28:12+02:00

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬