8.06.2008 г., 9:44

Нюанси

970 0 6
 

Обръщали ли сте внимание в нюанса? -

на поклона, в реверанса,

в цветовете на дъгата,

в очите на децата?...

 

От бяло до черно -

нюансите в тях са безмерно.

Всеки цвят поотделно,

от другите разделно,

 

свой нюанс притежава

и лично усещане

с това ни внушава!

 

О, колко деликатни са

нюансите в нашите чувства!

А колко разнообразни са нюансите

в различните изкуства?

 

Ами нюансите на душата?

Или фините вибрации на сетивата?...

Нюансите са около нас

и в самите нас,

 

във всяко живо творение,

във всяко земно измерение.

На нюансите се дължи разнообразието,

чрез тях се избавяме от еднообразието.

 

Навсякъде по Земята

нюанси има,

дори

в реалността необозрима!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ,,На нюансите се дължи разнообразието,

    чрез тях се избавяме от еднообразието,,

    В нюансите
    се крие на живота красотата,
    а с безличният сив цвят
    се изразява единствено
    тъгата...
  • Нюансите са обективна реалност. От нас се иска да имаме сетива за тях.
    Поздрави, Анна!
  • понякага...истината се крие в нюанса...и чувството...също...
    прекрасен стих, мила Анна...с обич за теб.
  • нюансите са задължителни!
    закъде сме без тях?
    поздрави за чудесния стих,Ани!
  • Навсякъде има нюанси и точно те са живата реалност! Много хубав стих!Поздрави, Анна!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...