О, Ден,
с радост, мъка и любов благословен!
Зад ъгъла се скри развял
момчешка бяла риза-
платно на кораб,
което вятърът немирен
в хвърчило преобърна,
над къщите запрати
и вечерта във шепи взе го.
приюти го, скри го
от горест и тъга.
О, Ден благословен
от толко хора
и приютен от блага вечер
и утре няма да си същият
и ще се върнеш обновен.
О, Ден, обичан
от толко хора!
Щастливец неосъзнат.
© Мая Тинчева Всички права запазени