О, мрак и светлина
О, мрак и светлина, пробуждаща Света със крясъка на волна птица!
Потънала в забрава вечерта на хорски думи от чуждата обида.
Нима?!
Нима е грях една любов последна, завързана със спомена в нощта,
докоснала снагата ми и ме отвела там, където тъмносиньото се слива
и в светлина небесна се превръща?
Там, където е незримо зримото с окото на човека!
И падащ е пред тебе на колене, единствен и останал безразличен
от онзи патос и възторг самотен на глутница ръмжащи псета!
Какво ли му остава на човека?
Едно дихание, една надежда,а кучешкият лай да е утеха ...
Горд и силен е поетът, поел по пътя на успеха
с коси, погалени от ветровете, търсейки пламъка на Диогена!
Да!
Оня чуден пламък, стопил и последната въздишка,
излекувала болката човешка и душата преродена на твореца!
О, вестителю на свтлината!
При тебе се завръщам вечер в твоя свят незнаен и далечен.
превърнала се във въздишка -едно дихание от боговете!
Едно дете, все още неродено, душата си вземало във ръцете
и търсещо спасение неземно...
О, владетелю на боговете!
О, всемогъщи Зевсе!
Къде се скитаха бездомни онези твои богове безбройни,
заплитащи се във интрига за една жена красива?
Безмълвен ли оставяш мен - самотния поет, да пита?
Ще чакам твоя отговор, дори последен клетник да съм и бездомен...
Аз свободата си не ще обеся с въжетата на мойта същност...
Галина Москова
2о. 12. 2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Москова Всички права запазени
