Dec 20, 2011, 8:51 PM  

О, мрак и светлина

1.5K 0 0

О, мрак и светлина, пробуждаща Света  със крясъка на волна птица!

Потънала в забрава вечерта на хорски думи от чуждата обида.

Нима?!

Нима е грях една любов последна, завързана със спомена в нощта,

докоснала снагата ми и ме отвела там, където тъмносиньото се слива

и в светлина небесна се превръща?

Там, където е незримо зримото с окото на човека!

И падащ е пред тебе на колене, единствен и останал безразличен

от онзи патос и възторг самотен  на глутница ръмжащи псета!

Какво ли му остава на човека?

Едно дихание, една надежда,а кучешкият лай да е утеха ...


Горд и силен е поетът, поел по пътя на успеха

с коси, погалени от ветровете, търсейки пламъка на Диогена!

Да!

Оня чуден пламък, стопил и последната въздишка,

излекувала болката човешка и душата преродена на твореца!


О, вестителю на свтлината!

При тебе се завръщам вечер в твоя свят незнаен и далечен.

превърнала се във въздишка -едно дихание от боговете!

Едно дете, все още неродено, душата си вземало във ръцете

и търсещо спасение неземно...

 

О, владетелю на боговете!

О, всемогъщи Зевсе!

Къде се скитаха бездомни онези твои богове безбройни,

заплитащи се във интрига за една жена красива?

 Безмълвен ли оставяш мен - самотния поет, да пита?

Ще чакам твоя отговор, дори  последен клетник да съм и бездомен...

Аз свободата си не ще обеся  с въжетата на мойта същност...

 

Галина Москова

2о. 12. 2011г.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Москова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....