О, нека вали!...

13.10.2015 г., 21:24 ч.

Поезия » Философска

358 0 2

О, нека вали!...

В прозореца се вглеждам.. Пак вали!
През сълзи пак въздишат небесата.
След дни на тишина и паднали мъгли
сега се чисти от прахта душата.

Загубя ли надежда с брод и чест ..
дали от мрака на безумци съм спасена?
С достойнство дишам и до днес.
С размах за полет тръпна, извисена.

Понякога връхлитат бури и стрели,
понякога се целят мълнии върху ти,
но мълчешком изричаш: Тук си ти!
А може и сред вечните минути.

Из тътена на крепостни стени - вали!
Небето диша с оръдейна сила.
В живота всичко става, та нали,
в душите често и дъжда прелива!

Лъчиста

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vedrina (Марина Стоянова)

2015-10-14T13:13:16+03:00

"Загубя ли надежда с брод и чест...,
дали от мрака на безумци съм спасена?
С достойнство дишам и до днес...!!!
С размах за полет тръпна, извисена.
Tenderness- (Нежност)

2015-10-14T00:14:19+03:00

,,В душите често дъжд прелива".. Така е. Душите имат нужда от това.