Oct 13, 2015, 9:24 PM

О, нека вали!... 

  Poetry » Phylosophy
361 0 2

О, нека вали!...

В прозореца се вглеждам.. Пак вали!
През сълзи пак въздишат небесата.
След дни на тишина и паднали мъгли
сега се чисти от прахта душата.

Загубя ли надежда с брод и чест ..
дали от мрака на безумци съм спасена?
С достойнство дишам и до днес.
С размах за полет тръпна, извисена.

Понякога връхлитат бури и стрели,
понякога се целят мълнии върху ти,
но мълчешком изричаш: Тук си ти!
А може и сред вечните минути.

Из тътена на крепостни стени - вали!
Небето диша с оръдейна сила.
В живота всичко става, та нали,
в душите често и дъжда прелива!

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Загубя ли надежда с брод и чест...,
    дали от мрака на безумци съм спасена?
    С достойнство дишам и до днес...!!!
    С размах за полет тръпна, извисена.
  • ,,В душите често дъжд прелива".. Така е. Душите имат нужда от това.
Random works