Забит пирон в сърцето нежно,

а там скрит си ти и теб ранява теб и любовта прекрасна.

Черна кръв се стича, по-черна от съдбата на вдовица.

Защо, кажи ми ревност не мога само да обичам?

Сянка ти на любовта си, правиш ме тъй сляпа и наивна.

Ревнувам силно и цялата се късам.

О, ревност ще надделееш ли над обичта, че моето тяло чак изгаряш

и правиш мене луда, неразбрана?

Как да видя, че съм смешна със очи ревниви, те са заслепени от мъглите 

сиви?

На всички влюбени завиждаш.

От тебе искам да се махна, ти обсебваща си, мразеща, ужасна!

О, ревност проклета, от ада ти си взета!